Прозри словесния си изнудвач - цели ли по същество спорът ви уреждане на бягство от отговорност, би било за теб фатална грешка да се позовеш на принципно положение, ако твоят противник е политически по-гъвкав и, следователно, умее по-добре да привлича на своя страна принципните положения (вменявайки ги в „обща”, и най-вече – в твоя отговорност). - Но напротив, бъди в замяна психологически по-гъвкав - превърни слабостта си в сила, а неговата сила – в слабост, като наведеш глава и „признаеш”, че по всеки отделен в неразривните ви взаимоотношения случай би се нуждаел от конкретен негов съвет; и че в противен случай би се почувствал неспособен да съдействаш за „общото благо”. - Та такъв човек е роб на суетата си, хорския срам, еснафската изгода, страха от изолация, и на своята тъй или иначе полза от твоята коректност и компетентност - и би изпадал спрямо теб в слаба позиция мигом щом, па макар и с половин уста, се наложи да ти се доверява. И ето как амбициозният в безотговорността си Чезаре Борджия подхождал спрямо своя баща, папа Александър VI.