One of the aspects of electricity is: let guitar be violin!

 

Смееш ли някъде пред изкушени от рок-музиката хора, "приятели",  да заявиш разпалено, че харесваш Malmsteen, ще те осмеят снобски (да, вярно, "музиката не е спорт", "музикантът не е онанист", "изреждането на гами и арпежи е пълна скука", "шредът е лишен от въображение": т. е. това са радетелите на т. нар. "хубава музика"). И се появява (за собствена мотивация) необходимостта да обосновеш индивидуалистически себе си: доколкото простото харесване - ако не е споделено - не е достатъчно да те мотивира към непринудена дейност (освен ако не си гений на волята и духа). Наложи се да отхвърля за себе си пред "тях" ценността на т. нар. "хубава музика"  - самата "хубава музика" (илюзията за щастие) няма как да отхвърлиш, ако не притежаваш мощ да окупираш човечеството (което в озлобената си глупост се опитаха да сторят тоталитарните върхушки). О, в нея, "хубавата музика", е вкоренен модерният човек! - Много по-злобен съм и много по-малко глупав от тоталитарните върхушки.

 

"Shred” (англ.) = „дробя” (музикантски жаргон). Т. нар. "чисто познание" надраства културите - с все науко-техническия прогрес. Ала културалното осъществление на познанието е инструментално. И ако можем да дефинираме техническия инструмент с формулата "целева конструкция", то, струва ми се, бихме могли с пълно право да наречем епистемалния "откриваща се функционалност". Та в този смисъл електрическата китара не е просто един уплътнен и електрифициран китарен класически корпус с метални струни, а една новооткриваща се през джаза и рока функционалност, която трябва да бъде форсирана към своя възможен предел. И ето каква е мисията на електрокитарните шредъри; и ето доколко електрокитарният шред има нещо общо с изкуството, с възможността на голямото изкуство. Но що ще рече да слушаш електрическа шред-китара? Да слушаш електрическа шред-китара краткосрочно и дългосрочно. - Електрическата шред-китара не може да бъде музикално слушана другояче, освен с учебна цел. - Та електрическата шред-китара е сбъдващият се факт "музикален инструмент електрическа китара". Да, електрическата китара не е случаен и „свършен” факт, а развиващо се знаме на цяла една развиваща се субкултура – джаз-и-рок-културата. Електрическата китара е едно предявено от овладяното от човека електричество постмодерно изискване за класичност към т. нар. класическа (ала по същество – “антична”) китара – изискване, чието сърце все-таки обаче лежи в т. нар. (от Велин Станев) китарноинвенционален метъл... Възлюбване!... А цигулката е архетипният за това изискване класически музикален инструмент – един от корпускулните органони на пренебрегналата китарата музикална класичност. И нека оттук насетне в дискурса циркулират едни систематично (практико-принципиално) изложени практики по музикантско обучение в – разбира се, че електрическа - неокласик-шред-китара.

Край на "хубавата" музика! Край и на хубавата музика!... Музиката при шреда се състои в ината по преследване на виртуозност ("насила хубост", да изнасилваш умиращия Бог). "Блажени умиращите заедно с Господ!" (Ницше).

Shred the dead!

Или виола д`аморе, на която свири единствено Господ ( по Виктор Пасковата балада... ) ...

"They say the Devil's here tonight - then let him play his violin so wild!" („Казват, дяволът е тази вечер тук – и нека своята цигулка диво развърти!”, англ. – превод мой.)
Kim Bendix Petersen, “Burn” (Ким Бендикс Петерсен, “Изгаряне”)

"Но там звучи цигулката на Лильекруна. Ла качуча свири той в здрачината. Подхваща я отново и пак и пак. Срежете му струните, строшете лъка му! Защо свири този пуст танц? Защо го свири тъкмо когато Йорнеклу - юнкерът - лежи с толкова силни подагрени болки, че не може да мръдне в леглото си? Ох, грабнете му цигулката и я ударете о стената, ако не ще да престане!"
Selma Lagerlof, „Gosta Berlings Saga” (Селма Лагерльоф, „Сага за Йоста Берлинг”, превод от шведски Теодора Джебарова)