Methodius :: Смърт и смисъл

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.07.2011 23:46 - Смърт и смисъл

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.09.2011 16:51

Човек се самоубива или от прекомерно ярко страдание, или от прекомерно натрапчива с безнадеждността си тегота. И не може да се говори смислено за смъртта при предпоставка, че животът е безсмислен. Та тъкмо в предварващото присъствие на смъртта е възможно да се избистря хоризонт, къмто който животът да сдобива смисъл. Да, теготата е бяло платно за смислови щрихи и краски, а съдбата е художникът. Всяка метафизика тук е неуместна. Ние сме обречени... Ала боговете все-таки са забравили от себе си тук нещо, като са ни напускали - любовта.

Леко върви, без да стъпва, смъртта
и протяга ръце костеливи;
тя думи вълшебни от старите книги
нашепва с беззъба уста...

Хайдегер уличава Ясперс в отсъствие на (феноменологичен) подход (маниер) на философстване. Че в разискването си психиатърът Ясперс профанно полага смъртта в случването, сепването, потреса, опомнянето - и сиреч че нежеланата гостенка прихожда и напомня за себе си внезапно. След което отново се оттегля (отреагира в болка) и... "животът продължава". Но чий живот? Животът на цивилизанта, прагматика, домакина, стопанина... Пастирът на битието (по Хайдегер), адептът на битието - той е екзистенциално подготвен за смъртните случаи. И, да, на преимуществено осъзнатия човек "му е дадено" да носи през целия си живот смъртната тегоба, захранен е със сладостната горчилка на теготата и е зареден с потенциала на безразличието. Смъртта във всяка ситуация присъства като смътен "спомен от бъдещето" (термин на Деникен) и протяга ръце към мен... А любовта именно е гологанът, който при своето напускане боговете са изръсили от джобовете си.

Смъртта не е паническа атака, а постоянен мой събеседник в аулата на страха.

Нагоре