Methodius :: Ницшеанското детство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.08.2011 14:33 - Ницшеанското детство

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.08.2011 15:23

В интервю на В. Канавров узнах Волфиусовата синтетична дефиниция на "философия" - а именно, че "философията е наука за възможното". Та фундаменталната онтология - бидейки сърцето на философията - не само че не е фактологична, но тъкмо тя е, в която общото става в своята общност конкретност, т. е. тя, "науката за възможното", става фактология; отваря се (херменевтичен) коридор към действителна научност... И ето как се прояснява условността, с която Волфиус - в смисъл на "изначална рефлексия" - нарича "наука" философията.

Кое - в контекста на ницшеанската метаморфоза на духа - става отново дете, връща се отново в "дете"?... И не иде тук реч за фактичното дете, сиреч не става тук позитивно дума относно детето на моето безвъзвратно детство, а за духовно освобождаване спрямо зрелостните падения (екзистенциални "джобове"), и в т. ч. - и най-вече - спрямо гоничната парадигма "духовно раждане" (символизирана например чрез Рождествения мит)... Та духът е вечен тук и сега. Че богът е снет у детето, e мъртъв у детето - и нека живее свръхчовекът: хвала на Борджия!

Богът (философска метафизика) -> детето (фундаментална онтология) -> свръхчовекът (херменевтична фактология) -> Ницшевите свръхчовекови прототипи (наука): свободна воля -> познание -> методика -> практика. "Науката" и "дръзновението" са синоними.

Нагоре