Methodius :: Демонстрация: животът е парадокс

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2011 16:43 - Демонстрация: животът е парадокс

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 339 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.11.2011 18:08

Да, напук на ентропията цветенца израстват от грудките, разлистват се и цъфтят...

Ще се всадя сега в първия куплет на мъртвото, насипано в пустота стихотворение на Дела Раи (link) "Маранята на забравата" (link):

"Ослънченият ден в мен ожаднява.

Напуква се настръхнала пръстта.

И някъде надолу в пропастта,
отключва маранята на забравата."

И ето в идеологическо фокусиране моята живителна гавра тип "открийте десетте разлики" (еротична метафора, щото, о, жено, как от духовен глад загорняваш по някакъв предизвикващ у теб творческа дефекация Майевт):

- Ослюнченият тен ме ожаднява.
Напуква се, настръхнала, плътта.
Пий, някъде най-долу впий пастта,
отсмучвай маранята на Жаблявата!

Че в що поначало се състои творчеството? - Да изходиш тегобата на нищото!... Божа работа ли е творчеството? Дяволска работа е то, паразит е то - от нищо нещо: с Божията помощ!

Нужник

Тромпет надух и ме презряхте -
изходил бях се в пустошта...
Отколешен, изтърколих
тегобата на житието
напосред макови поля,
гълчава сбрал за зли гърла
и зли мухи.

И ливнаха се - зли - устите
да хилят се на вси страни
и да гълголят ядовити,
устроиха си пир -
с мухите.

И плюха се.
Вестих се в прилив -
нищожна лодчица съм,
тъй оставен на вълните.

И няма как да й друго,
че освен, нали,
обезгазен,
аз по масур-пролука
издъно да увличам пясък
и себе си след себе си да всмуквам
по смерча към небесния лазур.

Упорството ми бродеше -
през нефтени блата,
сълзите ми ръмяха,
киселинни вади стичаха се в дирите ми,
огнени цветя,
кълнящи от взриватели,
о, в телени огради вплитаха снага.

И всяка моя стъпка бе окоп,
а погледът ми - амбразура.
В сърцето ми, приятели,
сте гроб до гроб,
а вий, жени,
сте ми през...

Нагоре