Хвала! По отношение на уравнението, че истина = добро Ницше натрапва обобщителната алтернатива, щото мощ = добро. И извежда познанието отвъд доброто и злото:

Съвест. Богът постановява истината. Познанието е - по Божията воля - пътят към истината. Ала истината се (Богът я) помещава в морално, нежели в онтично (догматизъм) измерение. И ето че познанието извървява, трасира и строи всред хаоса истината (знание-битие) и тъй - в идеалността - я дири. Снаряжена е Божем с познавателна конституция, чист разум волята за истина, практическият разум, дългът. Та дългът е към Бога. Т. е. дългът е по съ-вест. (Кант.) Съвестта се противи на изкушението: понеже злото, "слабостта" е изкушението.

Изкушение. Дяволът постановява мощта. Познанието е - по Дяволовата воля - пътят към мощта. Ала мощта се (Дяволът я) помещава в законотворческо, нежели в онтично (догматизъм) измерение. И ето че познанието извървява, трасира и строи всред хаоса мощта (знание-власт) и тъй - в насилието - я дири. Снаряжена е Дяволом с познавателна конституция, разсъдък волята към мощ, прагматическият порив, демонът. Та демонът е петимен към Дявола. Т. е. демонът е по изкушение. (Ницше.) Изкушението мами съвестта: понеже злото, слабостта е съвестта.

Но и съвестта, и изкушението са непознати на фундаменталното философстване - то едновременно ги познава: и те това е истината!

дуалистичната идея, че извън Бог съществува (дори въображаемо, с дидактическа цел) същество със собствена воля. Един-единствен Създател е отговорен за цялото творение.

извън волята съществува(-т) същество(-а).

(Съществуването предшества същността.)

"Създателят" е създание (та дори и едно въображаемо и създадено с дидактическа цел).