Methodius :: Спеше зло под камък

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.12.2011 11:59 - Спеше зло под камък

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2011 12:15

1. Да хортуваш, че Единият Бог е доброто, и че е Този, който от висша инстанция - непосредствено и опосредствано - твори добро, не е сетното, което може относно Бога да се рече. И невям на какво основание ще приписваме Богу характер? А и понеже в такъв случай как бихме мислили: отде в последна сметка иде злото? Но кое е зло, и кое е добро? Ето с кое най-напред се занимава Богът: да нарежда нам кое е добро и кое - зло. Сиреч Богът, в Своето най-висше обиталище, витае преди идеята за доброто и злото, бидейки най-напред оценител, творец на цености; и едва отсетне бива демиург. И освен че сътвори добро, което е и съвършенството на мирозданческия замисъл, Богът сътвори и свобода: понеже отде иначе би дошла свободата! Но отде иде злото? Злото необходимо иде в анти-добро, дефект, и спеше, затиснато под скрижалите.

2. Та Богът сам е свобода: "което Аз постановя, че е добро, то е доброто"; и я поражда в Свойте ипостаси, а именно в Отца, и в Сина, и в Духа Светаго. Ала свободата Богът я и сътвори: положи я да бъде тя с наместническо лице, човешкото лице: че би ли я имало иначе свободата! И само с човека Богът може да съ-общава идеята за доброто и злото. И я съобщи. Но тъкмо тук злото изпълзя на бял свят, провокирайки човешката свобода. И каза си човекът, и му бе нашепнато: "Добро би било онова, което аз установя, че е добро." Но знаеше ли с туй Адам, че да познаеш ценност ще рече, ах, сам да оцениш! Ний вече знаем. И той също го узна.

3. Човекът подпечата с дуализъм белий свет, и рече: "Аз съм Богът тука, на земята; но и в космоса и, значи, в небесата. А пък ей го Бога мой, създателя ми; и пък ей го Дявола ми, втория създател."

4. Да хортуваш - както правят библеистите, - че Богът е доброто е да обожествяваш имплицитно Дявола.

(Във връзка и с постинга ми "Познание отвъд доброто и злото: дуалността на познанието".)

Нагоре