Котилото на ценности е свободата. Абсолютът е достатъчното основание на свободата, е пораждащият и творящият свобода. Ценността иде да координира, съотнесе, насочи, ориентира духа спрямо абсолюта. И, да, тъмнината не е отсъствие на светлина, а онова, което в светлината е подсказано: т. е. светлината е просмукана с тъмнина; и чрез божем тъмнината светлината тъкмо присъства. Запаленото в мрака кандило извиква свитата... И нима безостатъчна светлина не би ни ослепила! И нима с(в) абсолютен мрак не би тъжд(-рж-)ествувала! Т. нар. понятие "абсолютно добро" (и, респ., "абсолютно зло") е непонятно: та абсолютът е немислим иначе, освен биващ отвъд добро и зло. И всяко добро и зло идат в последна сметка от и за абсолюта, Бога - през вътредуховната феноменология: и най-откровени са доброто и злото на самонадеяния.

(Ботевото стихотворение "Моята молитва" е гениално не с прокламирани "универсални ценности", а със своя амбивалентен преход

от

"О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата..."

до

"А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!",

който не може да бъде оправдан иначе, освен чрез съвестта. А безсъвестният? Хвала!)

(Във връзка със "Спеше зло под камък".)

досущ някой религиозен фанатик. Вземи най-добре се запиши доброволец-камикадзе и умри за правата вяра.

и ето кое ме възпира от подобно решение (да умра за "правата" вяра). Т. е. не съм религиозен фундаменталист (фанатик), а философски фундаменталист (както и в шапката на блога съм се оповестил).