Methodius :: Безсмъртието на душата и дребнодушие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2011 15:48 - Безсмъртието на душата и дребнодушие

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2011 11:49

Смъртта на другото е част от живота - но не би била част от живота своята смърт: тя не може да бъде факт и винаги е в условно наклонение. Та въобще животът - въпреки съотносителното си безсилие - е обусловен от "отрицателния факт", че е жив. Т. е. в някакъв смисъл животът вече е мъртъв, казвам аз.

Би било философски издържано да живееш с идея по смъртта (memento mori), т. е. духовност (и наивно би било да живееш с идея по безсмъртието); и би било философски издържано да се устройваш с идея по безсмъртието (aut Caesar, aut nihil), т. е. жизненост (философията е преди всичко философия на живота); но не би било филсоофски издържано да се устройваш с идея по смъртта, т. е. еснафлък.

Един мой приятел резюмира, щото "животът, не можейки да провиди смъртта (и ето жизнеността - б. м.), я носи (смъртта - б. м.) в себе си (и ето духовността - б. м.)". Но що философски е еснафлъкът? - "Ами претендирайки че провижда смъртта, животът всъщност злобее (дребнодушие), че в себе си я носи."

Нагоре