Постинг
17.01.2012 11:26 -
Не съм чел Фихте или дори Кант, но не че се гордея...
Автор: jmethodius
Категория: Други
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2012 10:39
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.01.2012 10:39
Да, Фихте не съм го чел, но имам представа за какво иде реч. Той е пионер в т. нар. (от мен) "рефлективна логика": нещо е себе си чрез противоположното си. И ето как онтичното положение на същностите се "разставя" в гносеологично. (Че от логическа гл. т. онтологията е догматика.) Това иде от Монадологията на Лайбниц и отива към Сартровото "нещо за себе си", обаче без предиката "себесност", т. е. извежда се методологически, нежели екзистенциално. Та тази затворена, осъщностяваща, рефлективна, синтетична, "континентална" логика противостои на (по-късно развитата) математическа, отворена, аналитична (и намерила приют в англо-саксонския свят) логика на Фреге. И ето защо Фихте е силно оръжие срещу Фреге... Идеята на Фихте е да логизира, методологизира Кантовата понятност (дефиниционност), без обаче да я неглижира, а тъкмо напротив - да и придаде научна, методологическа сила. Докато т. нар. аналитични "философи" отхвърлят въобще понятността, заклеймявайки я за мистика, попщина (у Хегел) или редуцирайки я до просто конвенция. Т. е. Фихте удържа едно самозавихрящо се логическо отношение теза - антитеза, без да извежда (по Хегелов маниер) синтеза, развитие, "пъпкуване" на същностите една от друга, псевдо-историзъм.
Фихте, вместо обаче да си работи в специалността (наукоучението), си позволява да гносеологизира безогледно всичко де що му е пред очите, вкл. (най-вече) и страданието, абстрахирайки субекта и забравяйки, че субектът не е "някъде неопределено там", не е идея, а е тъкмо отсам, където се страда! И ето как философът изпада в софистика.
А пък мислителят, който раздогматизира онтологията, без да я гносеологизира, е именно Фихтевият ученик и Хегеловият съперник, автентичният кантианец Шопенхауер (него съм го чел). Хайдегер е нищо повече от наукоучение върху Шопенхауер.
Да, Фихте би могъл да бъде четен заради насладата от безупречното и недвусмислено прилагане на логико-рефлективния метод, но са вбесяващи Фихтевите опити към приложни демонстрации.
И ако Кант отъждествява практическото с морално-изискуемото, т. е. със стремлението на субекта към бога, то у Фихте моралът е тъждествен с конституцията на субекта: сякаш богът и субектът са едно и също. Субектът обаче е, казвам, отсам и е егоистичен - нито е бог, нито се стреми към бога: ползва бога.
Тъй или иначе и у Фихте, и у Кант моралният закон = бога. Въпросът е как субектът се отнася към бога.
Фихте, вместо обаче да си работи в специалността (наукоучението), си позволява да гносеологизира безогледно всичко де що му е пред очите, вкл. (най-вече) и страданието, абстрахирайки субекта и забравяйки, че субектът не е "някъде неопределено там", не е идея, а е тъкмо отсам, където се страда! И ето как философът изпада в софистика.
А пък мислителят, който раздогматизира онтологията, без да я гносеологизира, е именно Фихтевият ученик и Хегеловият съперник, автентичният кантианец Шопенхауер (него съм го чел). Хайдегер е нищо повече от наукоучение върху Шопенхауер.
Да, Фихте би могъл да бъде четен заради насладата от безупречното и недвусмислено прилагане на логико-рефлективния метод, но са вбесяващи Фихтевите опити към приложни демонстрации.
И ако Кант отъждествява практическото с морално-изискуемото, т. е. със стремлението на субекта към бога, то у Фихте моралът е тъждествен с конституцията на субекта: сякаш богът и субектът са едно и също. Субектът обаче е, казвам, отсам и е егоистичен - нито е бог, нито се стреми към бога: ползва бога.
Тъй или иначе и у Фихте, и у Кант моралният закон = бога. Въпросът е как субектът се отнася към бога.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 306
Блогрол
1. На руски, едно от най-обхватните посветени на Ницше места в Мрежата
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
