Постинг
28.07.2011 21:15 -
Човек и логика
Автор: jmethodius
Категория: Други
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 16:52
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.09.2011 16:52
(Първо прочети "Върху Аристотеловото определение за чисто етическа добродетел. Нормалността по Аристотел".)
Мислителите, които маркират същностната философска антропология са: Аристотел, Декарт, Шопенхауер и Хайдегер.
Аристотел: в името на щастието човек трябва да се съобразява с хората. Логика. Отсъства на този (начален) етап от развитието на философската антропология понятието човешко битие.
Но иде великият философски принос на Декарт - мисленето и като феномен! ... Човек и животно. Животното е логическо, доколкото го мисля. Но доколкото животното не мисли (та, божем, дотолкова го мисля!), то дотолкова животното не е логично. Аз съм човек. Човекът е логичен - дотолкова го мисля и дотолкова мисля. Та без човек не важи логика. Но едно и също ли са човек и логиката? Защо логика?
И иде великият - след Декарт - философски принос на Шопенхауер - човекът и като тяло! Аз съм човек, но не само доколкото мисля, а и доколкото имам тяло. А тялото ми (доколкото го мисля) не е логично, макар че (да, доколкото го мисля) е логическо. И, да, тялото ми е животно - израз на оня живец, който съм, освен че се мисля. Човекът е онова, което може смислящо да разговаря. И всичко, което за човека зная, се дължи на способността ми смислящо да разговарям: аз съм човек. Мога със себе си и с другите хора смислящо да разговарям - по това ги и се различавам спрямо животните... Живецът, който съм, няма общо с логиката.
Но тук не закъснява великият - след Шопенхауер - философски принос на Хайдегер - мисловността нередуцирана до логика! Логическото не припокрива мислимото. Логичното не припокрива мисленето. Живецът, който съм, изстъпва (изплува, откровява се) в насъщие ("Da-sein").
И ето най-подир как - в алюзия към предсократиците - бива преодолян Аристотел. Възприсъства във философската антропология понятието човешко битие. (Хвала на приземената попщина на Хайдегер!)
. . .
Бунтовен ретор насрещу логик:
- Логика ли? Защо логика? Живецът, който съм, няма общо с логиката! Да, той се откровява в насъщие.
Мислителите, които маркират същностната философска антропология са: Аристотел, Декарт, Шопенхауер и Хайдегер.
Аристотел: в името на щастието човек трябва да се съобразява с хората. Логика. Отсъства на този (начален) етап от развитието на философската антропология понятието човешко битие.
Но иде великият философски принос на Декарт - мисленето и като феномен! ... Човек и животно. Животното е логическо, доколкото го мисля. Но доколкото животното не мисли (та, божем, дотолкова го мисля!), то дотолкова животното не е логично. Аз съм човек. Човекът е логичен - дотолкова го мисля и дотолкова мисля. Та без човек не важи логика. Но едно и също ли са човек и логиката? Защо логика?
И иде великият - след Декарт - философски принос на Шопенхауер - човекът и като тяло! Аз съм човек, но не само доколкото мисля, а и доколкото имам тяло. А тялото ми (доколкото го мисля) не е логично, макар че (да, доколкото го мисля) е логическо. И, да, тялото ми е животно - израз на оня живец, който съм, освен че се мисля. Човекът е онова, което може смислящо да разговаря. И всичко, което за човека зная, се дължи на способността ми смислящо да разговарям: аз съм човек. Мога със себе си и с другите хора смислящо да разговарям - по това ги и се различавам спрямо животните... Живецът, който съм, няма общо с логиката.
Но тук не закъснява великият - след Шопенхауер - философски принос на Хайдегер - мисловността нередуцирана до логика! Логическото не припокрива мислимото. Логичното не припокрива мисленето. Живецът, който съм, изстъпва (изплува, откровява се) в насъщие ("Da-sein").
И ето най-подир как - в алюзия към предсократиците - бива преодолян Аристотел. Възприсъства във философската антропология понятието човешко битие. (Хвала на приземената попщина на Хайдегер!)
. . .
Бунтовен ретор насрещу логик:
- Логика ли? Защо логика? Живецът, който съм, няма общо с логиката! Да, той се откровява в насъщие.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 306
Блогрол
1. На руски, едно от най-обхватните посветени на Ницше места в Мрежата
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
