Methodius :: Моралният проблем: едно скоротечно развитие на решението му

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.07.2011 13:25 - Моралният проблем: едно скоротечно развитие на решението му

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 197 Коментари: 0 Гласове:

1. Посредством принципиализиране (позитивиране, индоктриниране, изчистване в категорически императив, абсолютен дълг, практически разум) християнското (напр. Павел) негационно уравниловъчно идеалистично положение (напр. Фил. 2:3) "от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си" (т. нар. съ-вест, човеколюбие, човековост, любов към бога и приемане божията любов) Кант решава моралния проблем, т. е.: "отнасяй се към другия никога само като към средство, но винаги същевременно като към цел сама по себе си". И, да, предпоставката се заключава в "извечната историческа" догма за грехопадението (греховността на човека) - от земната си почва човек не би могъл да извлече мотив за морално (сиреч неегоистично) поведение, но пък би могъл свише да приеме по тази (алтруистична) посока изискване: дар от своя небесен отец (всеобщото). 2. Шопенхауер (в опозиция) описва, дава пример за (в "Основите на морала", 139) съчувствения порив: "Арнолд фон Винкелрийд спонтанно сграбчва в ръце и събира към гърдите си сноп вражески копия". 3. На което Ницше (в "Човешко...", 138) отвръща: "в действителност, всичко, за което в последна сметка го е грижа, е да освободи своята съчувствена емоция; и ето че за да отреагира напрежението, той сграбчва вражеските копия и ги смирява в сърцето си". И после пише (в "Тъй рече Заратустра", кн. II, "За състрадателните"): "на самия себе си ще принеса в жертва своята любов и своя ближен, както и самия себе си".

Нагоре