Постинг
03.07.2011 17:17 -
Metallica/ Megadeth - моя неактуална съпоставка (от 2002-ра)
Автор: jmethodius
Категория: Други
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 15:33
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.09.2011 15:33
"В ...And Juctice... Metallica показват докъде изобщо могат самостоятелно да достигнат, и достижението е висока за времето си бариера пред многобройните им епигони. - А с Countdown... Megadeth най-после недвусмислено дават своята заявка.
Metallica с всеки свой албум, до вкл. ...And Justice..., запечатват настоящето, систематизират и обхващат достигнатото - и като идейност, и като похвати. - Пък албумите на Megadeth са устремени в бъдещето проекти.
Затова Metallica неизменно звучат изчерпателно, завършено, оформено. - А Megadeth - недоизказано, в развитие.
Metallica често преработват на по-зрял етап свои стари идеи и рифове (та в Черния всичко е зрялост, улегналост, албумът е нещо като музикантски лустрован ремикс на старите им неща). - Megadeth винаги загатват някакъв уклон от статуквото занапред, и вместо обхватност, откриваме нова, още по-неопределена проектност.
И двете групи, обаче, изхождат от клишетата на жанра - от thrash-рифовете.
Но докато Metallica синтезират и "хващат" витаещите около им неопределени общи настроения и тежнения, подобно народни трибуни, оратори пред thrash-множеството - то Megadeth съзнателно индивидуализират.
Metallica създават клишетата - Megadeth се стремят да ги реформират.
Е, в резултат Metallica се обричат (в добрия смисъл) на класицизъм. - А Megadeth - на ексцентризъм.
Разбира се, и двата thrash-колоса не бягат, а напротив - са стожери! - от тесния жанров модел (на thrash-а в рамките на рока).
И нито Metallica са класици на рока изобщо, и нито Megadeth - рок-новатори.
Чисто и просто Megadeth са някак в ролята на романтици по отношение на своя "класически" събрат Metallica.
Че последните са по-улегналите, по-примиряващите се, по стабилните. А първите - по-носталгичните, по-спонтанно реагиращите.
И въпреки комерсиализацията, Metallica си останаха все така патриархално сплотени (смените на басиста при тях е загадъчна орис), но те нямат повече какво да кажат. - Megadeth прегоряха в хрумванията си, те така и не казаха, каквото искаха да кажат - thrash-езикът бе прекалено земен и рамкиран за тях.
И както предполагаме, разривът с Newsted вероятно бе на икономическа основа - колко прозаично. - А както знаем, напускането на Friedman бе на творческа основа (поради нежелание от негова страна, въпреки "обновяванията", да трамбова утъпкания път) - колко прозаично!
Напоследък и Metallica, и Megadeth изоставиха ортодоксалния thrash.
Metallica - логично - в посока към нарастваща до alternative компактност. - А Megadeth - също логично - в посока към нарастваща поп-разпиляност.
Та Metallica подчертаха ритмичността и плътността на thrash-звученето - за сметка на разтегливата инструменталност и прогресив-сглобеността на ранните им, законодателни за thrash-а, албуми. - А Megadeth изведоха на преден план красотата на хармонията, така специфична за тях, за сметка на злобата на миналото си.
Получи се, че и двете "банди" избуяха по-емоционални във внушението си.
Но при Metallica емоцията е feeling. - А при Megadeth - патос, пораженски пастос.
Metallica са по-задушевни, искрени и дълбоки в музикалното чувство. - А Megadeth - по-приповдигнати, меланхолични, "по-туберкулозно фини"...
И пак повтарям - сравнението Megadeth-Metallica е валидно единствено в рамката на thrash-законите, т. е. то е до висока степен условно.
Не е скрито за нито един слушател, че Hatfield, сравнен с Mustaine, е по-можещият певец. - А от друга страна, че Friedman, сравнен с Hammet, е по-класният китарист.
В рифово отношение както Mustaine, така и Hatfield са откроени риф-мастери.
Нито вокалите, нито солата са жанровозадаващи за thrash-а; thrash-ът, въведен като термин и потресаващо илюстриран на практика от Scot Ian (Anthrax, S.O.D, M.O.D и др.), е пулсираща рифова музика (със своите ритмо-рифови особености).
Смятам, че страстта на взаимната конкуренция "принуди" Megadeth да запишат Rust in Peace ("прежда от сола"). - А Metallica - Черния (вокален лиризъм).
Конкурентите демонстрираха един на друг (и на нас) отликите си.
При Metallica най-доброто (...And Justice for All) се оказа една стъпка преди максимум-усилията им (Черния). - А при Megadeth най-доброто (Countdown to Extinction) се яви една стъпка след максимум-усилията им (Rust in Peace).
Двуликият Янус е мъртъв."
Да, писал съм всичко това през 2002-ра. Metallica отдвана са класици, а Megadeth - символ на моята отминала младост, заедно с онзи фантастичен фанатичен риф от три квинти (F5, E5, G5) и извънземно 20-секундно соло около един полуумален арпеж, което учих цяла година. А после... песента на песните:
"A tout le monde, a tous mes amis: je vous aime, je dois partir."
Metallica с всеки свой албум, до вкл. ...And Justice..., запечатват настоящето, систематизират и обхващат достигнатото - и като идейност, и като похвати. - Пък албумите на Megadeth са устремени в бъдещето проекти.
Затова Metallica неизменно звучат изчерпателно, завършено, оформено. - А Megadeth - недоизказано, в развитие.
Metallica често преработват на по-зрял етап свои стари идеи и рифове (та в Черния всичко е зрялост, улегналост, албумът е нещо като музикантски лустрован ремикс на старите им неща). - Megadeth винаги загатват някакъв уклон от статуквото занапред, и вместо обхватност, откриваме нова, още по-неопределена проектност.
И двете групи, обаче, изхождат от клишетата на жанра - от thrash-рифовете.
Но докато Metallica синтезират и "хващат" витаещите около им неопределени общи настроения и тежнения, подобно народни трибуни, оратори пред thrash-множеството - то Megadeth съзнателно индивидуализират.
Metallica създават клишетата - Megadeth се стремят да ги реформират.
Е, в резултат Metallica се обричат (в добрия смисъл) на класицизъм. - А Megadeth - на ексцентризъм.
Разбира се, и двата thrash-колоса не бягат, а напротив - са стожери! - от тесния жанров модел (на thrash-а в рамките на рока).
И нито Metallica са класици на рока изобщо, и нито Megadeth - рок-новатори.
Чисто и просто Megadeth са някак в ролята на романтици по отношение на своя "класически" събрат Metallica.
Че последните са по-улегналите, по-примиряващите се, по стабилните. А първите - по-носталгичните, по-спонтанно реагиращите.
И въпреки комерсиализацията, Metallica си останаха все така патриархално сплотени (смените на басиста при тях е загадъчна орис), но те нямат повече какво да кажат. - Megadeth прегоряха в хрумванията си, те така и не казаха, каквото искаха да кажат - thrash-езикът бе прекалено земен и рамкиран за тях.
И както предполагаме, разривът с Newsted вероятно бе на икономическа основа - колко прозаично. - А както знаем, напускането на Friedman бе на творческа основа (поради нежелание от негова страна, въпреки "обновяванията", да трамбова утъпкания път) - колко прозаично!
Напоследък и Metallica, и Megadeth изоставиха ортодоксалния thrash.
Metallica - логично - в посока към нарастваща до alternative компактност. - А Megadeth - също логично - в посока към нарастваща поп-разпиляност.
Та Metallica подчертаха ритмичността и плътността на thrash-звученето - за сметка на разтегливата инструменталност и прогресив-сглобеността на ранните им, законодателни за thrash-а, албуми. - А Megadeth изведоха на преден план красотата на хармонията, така специфична за тях, за сметка на злобата на миналото си.
Получи се, че и двете "банди" избуяха по-емоционални във внушението си.
Но при Metallica емоцията е feeling. - А при Megadeth - патос, пораженски пастос.
Metallica са по-задушевни, искрени и дълбоки в музикалното чувство. - А Megadeth - по-приповдигнати, меланхолични, "по-туберкулозно фини"...
И пак повтарям - сравнението Megadeth-Metallica е валидно единствено в рамката на thrash-законите, т. е. то е до висока степен условно.
Не е скрито за нито един слушател, че Hatfield, сравнен с Mustaine, е по-можещият певец. - А от друга страна, че Friedman, сравнен с Hammet, е по-класният китарист.
В рифово отношение както Mustaine, така и Hatfield са откроени риф-мастери.
Нито вокалите, нито солата са жанровозадаващи за thrash-а; thrash-ът, въведен като термин и потресаващо илюстриран на практика от Scot Ian (Anthrax, S.O.D, M.O.D и др.), е пулсираща рифова музика (със своите ритмо-рифови особености).
Смятам, че страстта на взаимната конкуренция "принуди" Megadeth да запишат Rust in Peace ("прежда от сола"). - А Metallica - Черния (вокален лиризъм).
Конкурентите демонстрираха един на друг (и на нас) отликите си.
При Metallica най-доброто (...And Justice for All) се оказа една стъпка преди максимум-усилията им (Черния). - А при Megadeth най-доброто (Countdown to Extinction) се яви една стъпка след максимум-усилията им (Rust in Peace).
Двуликият Янус е мъртъв."
Да, писал съм всичко това през 2002-ра. Metallica отдвана са класици, а Megadeth - символ на моята отминала младост, заедно с онзи фантастичен фанатичен риф от три квинти (F5, E5, G5) и извънземно 20-секундно соло около един полуумален арпеж, което учих цяла година. А после... песента на песните:
"A tout le monde, a tous mes amis: je vous aime, je dois partir."
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 306
Блогрол
1. На руски, едно от най-обхватните посветени на Ницше места в Мрежата
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
