Methodius :: Дионисиевата мъдрост

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.07.2011 13:08 - Дионисиевата мъдрост

Автор: jmethodius Категория: Други

Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.09.2011 15:28

Смятам, че проникновеното съждение на Николай Турлаков "волята за власт (бих употребил "волята към мощ", че указва на иманенцията - б. м.) не е метафизична основа, а феноменна проява на самия живот" (вж. статията му "Мъдростта на Дионис" - съпротивата на Ницше срещу нихилизма") не може да бъде разтълкувано другояче, освен през херменевтичен опит за гостуване към самите прототипи ("политическата естетика") - гостуване, което автентично (нежели маниакално, т. е. нежели без естетическа стойност) би се състояло във вживяване в самите прототипи, една действена налудност в отсамния социум (да станеш прототип). Ала на Ницше не му се е удавало да бъде действен (лудостта му е тиха, реторическа: ето един настоящ оксиморон), а на Хитлер - да бъде налуден (действеността му е, ах, реторическа: движела го е историята на човечеството). Последният засега, комуто действената налудност в отсамния социум се е удала, е Бонапарт. Сюблимът на прототипната приемственост би се изразявал в безконечен същевременен разговор ("дворцова реторика": моя - а не на Ницше - квалификация)... разговор на "6 000 стъпки над нивото на" историята на човечеството - един недостъпен за хеременевта (както и за туриста) топос (и дотолкова ницшеанството е утопия, па макар и археутопия: доколкото извън фантазията няма как тук, на земята, да се намира неземна местност).

Нагоре