Ницше срещу тримата велики нихилисти (Сократ, Буда и Христос):

          Сега ще проведа едно открояване. (Не го наричам “разграничение”: границите са прерогатив на Принципа.)

          Порокът, който обременява “изследващите” Ницше, се изразява и в смешение на три от основните Ницшеви т. нар. “понятия”, а именно: (1) “Дионисий”, (2) “вечно връщане” и (3) “свръхчовек”. Невъзможността за разграничение се дължи тук на изискването, щото тези “понятия” да бъдат “изследвани” (избълнувани) по херменевтичен (“генеалогичен”, т. е. псевдогенеалогичен) подход, не по принципиален. Та споменатите необикновени понятия (вж. статията на Камелия Жабилова “Сенките на Бога”) съответстват на Ницшевото отношение към тримата велики нихилисти: Сократ, Буда и Христос.

          Сократизъм. Земният живот е душа, отсамна захвърленост – спрямо вселенското, космическото, духовното, разумното битие. А Ницше противопоставя “Дионисий” – утвърждавайки земния живот.

          Будизъм. Земният живот (душата) е безкрайна (в кармичното прераждане) тегота, която в дълбочина е петимна към спасение: ето удоволствената аскеза (да бягаш от изкушението). Умора на късната възраст. Безразличие в Нирвана. Вечна смърт. А Ницше противопоставя мита “вечно връщане” – утвърждавайки земния живот.

          Християнство. Земният живот (душата) е крайна (в устрема към смъртта) страст, която в дълбочина е петимна към спасение: ето страдалческата аскеза (да превъзмогваш изкушението). Терзание на ранната възраст. Вяра във Възкресението. Вечен живот. (Данте и Шопенхауер са едни християнски будисти.) А Ницше противопоставя археутопията “свръхчовек” – утвърждавайки земния живот.

          Онова, в което трите (“Дионисий”, “вечно връщане” и “свръхчовек”) “понятия” се преливат, са прототипите – с чието автентично ницшеанско “изследване” (бълнуване) бива да се занимава несъществуващата още (но имплицитно завещана от Ницше) ницшеанска дисциплина “политическа естетика” (не я наричам наука).

          (4) "Волята към мощ" е иманенцията на прототипа, а у обикновения човек тя е несъзната и "изтласкана" към инстинктивността на човешката природа. Но у прототипа инстинктивност ("несъзнавано"), душа ("подсъзнание") и дух ("свръхаз") се претопяват в огнения прилив на волята ("аза"). (А у Хегел?) Та тъкмо тази интенция към прототипите - тъкмо нейната (условно) "методология" Ницше определя като (5) "преоценка на всички ценности". ("Преоценката" е прогресистко-социалният interface (англ., „интерфейс”) на Ницшевата т. нар. философия и призив към бъдещото културно човечество, не и именуване евентуалния прототипен културен резултат.) 

          През Ницшевите прототипи "понятията" (1) "Дионисий" ("анти-Сократ"), (2) "вечен възврат" ("анти-Буда"), (3) "свръхчовек" ("анти-Христос"), (4) "воля към мощ" и (5) "преоценка на всички ценности" противостоят у Ницше на "понятието" "нихилизъм" (ето една херменевтика към историята на човечеството).